Нашата история

Някои хора ни знаят като „Тулово“, други – като „Английския двор“, трети – като „Стария вход“, четвърти - като готиното барче до БНТ или „Дървеното“. Кой как ни нарича, зависи от това дали е идвал при нас през 90-те години, през първото десетилетие на новия век или през последните 10 години. Но за всички барът остава символ на автентичния и непринуден градски живот. Името „Наклона“ идва именно от улица Тулово, която е стръмна и „наклонена”.

Барът е истинска капсула на времето в сърцето на София, на ул. „Тулово“ 5. Отваря врати през лютата зима на 1992 г., когато в града почти няма барове. Трима приятели - Митко, Владо и Румен – започват да продават бира през прозореца на мазето на сградата на спускащата се към Канала улица. Постепенно барчето се разраства и се превръща в средище на бохемите и артистите на прехода.

През 90-те тук идват Васа Ганчева, Мариус Куркински, музикантите от „Акага“ и „Сигнал“, „ФСБ“, Васко Кръпката и още десетки лица на културния и нощния живот. По едно време е имало дори фейс контрол - рядкост за онова време, сравнимо само със софийския клуб „Спартакус“. Вечерите преди парти там често започват именно с по питие в „Наклона“.

„Наклона“ едно от малкото заведения в София, които не са се променили драстично от създаването си. Детайлите са уникални: лампи, направени от гилзи за снаряди; външни маси, специално изработени за „Наклона“ през 90-те, дървената дограма по прозорците, почти долепени до настилката на ул. Тулово; една от първите еспресо машини в града; телефон с шайба, който още работи - вероятно един от последните с аналогова връзка в България. Телефонът някога е бил свързан директно с БНТ и с домовете на собствениците.

По стените са висели снимки, а често в бара наминават хора, чиито образи са запечатани именно там - или на техни близки и първата им голяма любов. Така тъканта на „Наклона“ завинаги остава вплетена в биографиите им. И до днес по стените могат да се видят редовни герои от старите години на бара, които се редуват с новите лица там. Всъщност сред стените на мястото живее история, която трудно може да бъде разказана, без човек да седне в бара и да изпие едно кафе в автентичната среда. Макар да е под земята, когато погледнеш нагоре, виждаш собствения си образ, отразен в уникалния за софийско заведение през 90-те огледален таван.

Доскоро тук се подвизаваше и четириногият символ на квартал Оборище - кучето Киара. Днес споменът за нея живее в рисунката на стената, където е изобразена като барманка в любимото заведение.

Днес собственици са Калина, Марина, Александра и Росена - четири жени, които се запознават покрай работата зад бара и стават приятелки. Първа работа там започва Калина, която прекарва в „Наклона“ голяма част от живота си. Ходи там като дете, когато това все още е „кафето“ на баща ѝ. Лятото, през което навършва 16 години, минава зад бара в позицията на помощник барман и оттогава барът е неизменна част от историята ѝ. Няколко години след това през прага пристъпват една след друга сестрите Саша и Марина. Последна се появява Росена, която решава да работи в бара, случайно забелязвайки стара обява, залепена на кафемашината от времето, когато в заведенията все още се е пушело.

През 2019 г., когато старите собственици решават да затворят бара, момичетата са ужасени, че ще изгубят любимото си място, средището на компаниите, приятелствата, любовите си, последния пристан в бурята на тежките моменти. Решават, че барът трябва да продължи да работи и поемат щафетата – така той преминава от ръцете на едно поколение в тези на друго. Александра, Марина, Калина и Росена създават фирма, наемат помещението и символично всяка дава по 1 лев като капитал. Тогава са в началото на 20-те си години, хвърлят се в дълбокото, без финансиране или опит в бизнеса. Със собствени ръце и много ентусиазъм - шкурка, лак, латекс, подкрепата на роднини и приятели - ремонтират бара, запазват ретро визията му и отварят нова страница в историята му. Успяват да задържат старите клиенти и да привлекат нови, които разпознават в новите собственици не просто стопанки на заведението, а пазителки на софийския дух.

Началото на пандемията се оказва тежко изпитание - вложени са всички спестявания, предвидени за подобрения, за да се запази персоналът и мястото. Въпреки месеците на пълно затваряне, барът оцелява!

Градината е сенчест оазис, в който се раждат приятелства, организират се турнири по белот, играят се настолни игри, провеждат се литературни четения, музикални събития, акции за изкуство и активизъм, а с всяка донесена книга „Наклона“ те черпи с кафе. Всяка тухла, всеки предмет по стените разказва история - на града, на клиентите и на самите собственици. Днес барът е контрапункт на лъскавите, мутренски заведения, място на контракултура и на хора с гражданска позиция.